Събиране на билки

Лечебни билки

събиране, билки, поминък, българи

Събирането на билки е главен или допълнителен поминък у нас на повече от 30 000 души.

За да се получи качествена билка, трябва да се бере в точно определен период от развитието на растението (преди да започне растежът му, преди цъфтенето, през време на цъфтенето, през време на зреенето на плода, след приключването на растежа и т.,н.). Събирането трябва да става в момента, в който активните вещества на билката са в най-голямо количество. В секцията "Билкова енциклопедия" е описано времето на събиране на основните билки в България.

Тук даваме някои общи правила за събиране на билки, а отклонения от тях се посочват  за съответното растение в раздела "Билкова енциклопедия".

1. Брането трябва да става с чисти ръце и в чисти съдове. Никога да не се забравя, че от събраната билка ще се приготвя лекарство.


2. Берат се само тези части от билката, които се употребяват. При всяко смесване с други части от растението или с чужди примеси качеството намалява, а може да се стигне и до бракуване на събраната билка.

3. Набраните свежи билки (особено листата, цветовете, сочните плодове и др.) се слагат в кошове, кошници, кутии и др., без да се тъпчат и мачкат. Не се препоръчва свежите билки да се слагат в торби и денкове (особено по-нежните растителни части) поради опасност от запарване.

4. Набраният материал се суши веднага след брането. Ако в момента не са осигурени достатъчно рамки или помещения и се налага да се чака освобождаването им, билките се изваждат от съдовете в които са брани, и се разстилат временно на чисто и сухо място върху чисти постелки. Не се оставят в никакъв случай на куп поради опасност от запарване.

5. При всяко излизане да се бере само от един вид билка. Това важи особено за отровните. Ако се налага събирането едновременно на няколко билки, отровните трябва да се отделят от неотровните, като се надпишат съдовете с едри букви върху картонче, а надписът да се прикрепи добре (пришие) към всеки от приготвените съдове. Но и при тази подготовка е най-добре едно лице да бере билки само от едно растение, като слага набраното в един и същ съд. С това се цели да не се допусне смесване, от което впоследствие може да се стигне до отравяния.

Добре е при събирането  на отровни билки да не се допускат лица с рани по ръцете или деца. През време на брането на отровни билки, да не се яде, да не се пипат очите, носът, устата и др. Преди ядене ръцете да се измиват грижливо.


събиране, билки, връзка с природата
6. Да не се събира хищнически всичко от едно диворастящо находище, а да се оставят добре развили се здрави растения за размножаване. Да не се бере всяка година от едно и също находище, а да се търсят и нови. С това се цели да се запази билката от унищожаване. Надземните части да се отрязват, а не да се скубят!

7. Надземните части (стръкове, листа, цветове и др.) се берат в сухо, по възможност слънчево време след роса и никога в дъждовно време или непосредствено след дъжд. Много важно за добиване на доброкачествена билка е да се спазват стриктно тези условия. Изключение от това правило правят само тези билки, които няма да се сушат, а ще се употребят свежи.

Надземните части се берат обикновено непосредствено преди или през време на цъфтенето. При брането на стръковете се отрязват само облистените надземни части или облистените върхари отгоре надолу, дълги най-много до 25 см. Брането на стъбла без листа не се допуска.

8. Корените, коренищата и други подземни части се изкопават обикновено, след като узреят семената на растението. Изключенията са посочени  за всяко растение. Така се дава възможност на билките да образуват семе и да се запазят от унищожаване. Веднага след изкопаване те се изчистват от надземните части и други примеси и се измиват.

Измиването се извършва по възможност веднага след изваждането от земята с течаща вода бързо, а същевременно и много старателно. Ако корените трябва да бъдат белени (напр. медицинската ружа), това да става, след като се измият и отцедят, но докато са още свежи.

9. Корите се събират през пролетта при започване на сокодвижението в растението.

10. Семената се събират при техническата им зрелост, а някои още във восъчната им зрелост.

11. Плодовете се берат при пълното им узряване, но без да се чака да презреят. Плодовете, които няма да се употребяват свежи, а ще бъдат сушени, се берат малко преди пълното им узряване.

Прочистване

Чистотата на събрания материал е едно от най-важните условия за получаване на висококачествена билка. Даже и при внимателно бране в събрания материал могат да попаднат примеси от други растения, пръст, камъчета, ненужни части от растението, повредени или наядени от насекомите части от същото растение и др. Тези примеси или ненужни, или неправилно събрани растителни части трябва да се отстранят, преди билките да са подложени на сушене.


Прочистването обикновено се извършва ръчно. Отстраняват се:


1. Променени билки (пожълтели или получили друг несвойствен за растението изглед.
2. Наядени от насекомите и с разни петна билки — изключение правят наядените от насекоми листа от лудо биле, които не се изхвърлят.
3. Други части от същото растение (например ако при брането на листата са се откъснали и част от стъблата, ако при брането на стъблата са попаднали и корени и др.).
4. Части от други растения, попаднали при брането, и други примеси (сено, слама и др.).
5. Минерални примеси (камъчета, пясък, пръст и др.).

При прочистване на плодовете и семената се отстраняват недозрелите, а също и разните примеси. Прочистването не трябва да става след сушенето на билката, а още докато тя е свежа. Ако се остави прочистването да се проведе върху сухата дрога, тя лесно се натрошава, с което се влошава нейното качество. Някои дебели корени и коренища, сухи плодове и семена, кори и др. по изключение могат да се прочистят от примеси и след сушенето при условие, че корените и коренищата са били добре измити още като свежи.

Сушене

Сушенето е най-важната и деликатна работа, която събирачът на билки трябва да извърши. За правилно провеждане на сушенето са нужни много знания и опит. Повечето от събраните билки обикновено се подлагат на сушене. Със сушенето се цели да се отстрани по-голямата част от влагата, която се съдържа в прясната билка. Ако след откъсването на билката тази влага не се отстрани, тя би улеснила разлагането на съдържащите се в нея действуващи вещества. Под влияние на влагата и топлината, на разни ферменти и др., които се намират в прясната билка или във въздуха, външният й изглед започва бързо да се променя — тя потъмнява, почернява, мухлясва, заедно с което се променя и вътрешното й съдържание.

Почти във всички случаи този процес на промени в набраната прясна билка може да се избегне чрез бързо и правилно сушене. Необходимо е, от друга страна, сушената билка да запази лечебната стойност на прясната билка за дълго време — до употребата.

Корени

Коренищата, луковиците и грудките се сушат в проветриви помещения при силно въздушно течение или в затоплени сушилни при добра вентилация. Там, където не се изисква да бъдат цели, едрите корени, коренища, луковици и грудки се разцепват или разрязват надлъж на две или повече части или се нарязват на филийки, след което се сушат дотогава, докато вече не се прегъват, а се чупят.

Стръкове

Стръковете се сушат в проветриви сухи помещения или в сушилня, като се разстилат на тънък пласт. Те могат да бъдат сушени освен това и като се навързват (не стегнато) на малки китки и се окачват на опънат тел, на канап, наковани пирони и др. Сушенето продължава до тогава, докато стъблените части започват да се чупят, без да се прегъват. Листата се сушат, като се разстилат на тънък пласт.

Листа

Препоръчва се по-едрите листа (от подбел, татул, блян, слънчоглед и др.) да се нареждат един до друг, обърнати с долната си страна нагоре. При липса на рамки за сушене, при рентабилност и наличност на работна ръка много едрите листа могат да се нанизват на канап и да се сушат, както тютюневите листа, но на сянка. В такъв случай трябва да се внимава листата да не са слепени помежду си, защото откъм слепените си страни лесно почерняват. Сушенето им продължава дотогава, докато, стиснати силно в ръка, стават на топка, а след отпускането на ръката образувалата се топка започне да се разпада.

Някои листа, като тези от коприва, маточина, беладона и др., в прясно състояние са много чувствителни на натиск и прегъване, от което след изсъхването по тях остават тънки линии и петна, а това се отразява зле върху качеството им. Необходимо е следователно това да се има пред вид и с такива листа да се работи внимателно да не се мачкат и прегъват при брането, при слагането им в съдовете или при пренасянето им до мястото на сушене. Да се има пред вид също, че листата и след сушенето трябва да се запазят цели. Те не трябва да се обръщат и разбъркват към края на сушенето, за да не се натрошат, което би понижило качеството им.

Цветове

Цвтовете, съцветията и цветните части се сушат най-внимателно поради това, че са много нежни и при най-малки грешки могат бързо да променят своя външен вид и да станат негодни за употреба. Те винаги трябва да се разстилат в тънък пласт, за да не става нужда да се разбъркват през време на сушенето. Да се има пред вид, че плодникът на цвета съхне по-бавно. Това се отнася особено за браните в ранна пролет цветове (от иглика, глог, бъз и др.). Някои цветове се сушат на слънце, а някои на сянка (подробности са дадени в специалната част).


Добре изсушените цветове или цветни части, стиснати в ръка, не остават на топка, а бързо се разпадат след отпускането на ръката. Корите се сушат в силно проветриви помещения или на открито, като вечер се прибират в закрити помещения поради опасност от овлажняване от нощната влага и утринната роса. Най-добре е да се сушат в сушилня, особено когато са в големи количества. Цветните пъпки се сушат при умерена температура, но не и многа бавно поради опасност от мухлясване.

Плодове

Месестите и сочните плодове се сушат в сушилня отначало при по-ниска температура, която постепенно се повишава, и се доизсушават при 85—90°, докато не остават слепени на топка при стискане в ръка. Някои от тях могат да се сушат и на слънце.

Сухите плодове и семената се до изсушават в проветриви помещения или на открито, като често се разбъркват (лопатират), за да не се запарят. Едновременното сушене на отровни и неотровни дроги в никакъв, случай не се допуска поради опасност от смесване. Общо правило е сушенето да се извърши колкото е възможно по- бързо, но при такива условия, че изсушеният материал да запази естествения цвят на свежата билка.